Говорейки езика на публиката си
Съвсем подходящо е да напиша публикация за комуникацията, седейки в конферентна зала във Франция. Снощи вечеряхме уговорена за 8ч с компания в Льо Прокоп, най-старият ресторант в Париж (1686). Бяхме развълнувани – този ресторант имаше посетители като Дантон, Волтер, Джон Пол Джоунс, Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън.
Имахме затруднения с намирането на такси тук в Париж (не е необичайно). Такситата идват и си отиват, когато им е удобно. Чакахме половин час в хотела и портиерът ни каза да се отправим към стоянката на такситата зад ъгъла. Зад ъгъла във Франция е много по-далеч, отколкото зад ъгъла в Съединените щати. Вървяхме около половин километър до кръстовище със стоянка на таксита. И там стояхме... още 45 минути. В този момент закъсняхме за вечеря, а още не бяхме тръгнали!
Нашето такси най-накрая се появи, дребна, красива французойка на волана. Тя учтиво попита къде отиваме… „Le Procope“, отговорихме. На френски тя поиска адреса. Преди това бях изпратил адреса на телефона си, но не го синхронизирах, така че не бях сигурен – освен че ресторантът беше долу до Лувъра. През следващите 5 минути бяхме страстно предъвквани думи, които не бях чувал, откакто майка ми им крещеше (тя е от Квебек) като малко дете. Шофьорът на таксито крещеше с такава яснота, че успях да преведа... „много ресторанти в Париж.“…. „трябваше ли тя да ги запомни всичките?“…. Бил (бизнес партньор) и аз седяхме с наведени глави, опитвайки се да заключим безжичен сигнал и да получим адреса.
Стресиран, попитах Бил за адреса. Той помни всичко… трябваше да запомни това. Бил ме погледна стресиран извън облекчение и започна да повтаря това, което според него беше адресът... на френски. „Защо ми казваш на френски? Просто го напишете!!!!” Той го изписва с френски акцент… Ще го убия. До този момент изглеждаме като Абът и Костело, изритани по задниците ни от ядосан френски таксиметров шофьор, който е около половината от нас.
Нашият таксиметров шофьор тръгна! Тя караше бързо… крещеше и бипкаше на всяка кола или пешеходец, който се осмели да й се изпречи на пътя. Докато стигнахме центъра на Париж, Бил и аз можехме само да се смеем. Взех повече от речта й… „болен в главата“ и „Яж го!“ докато се втурвахме и излизахме от трафика.
В крайна сметка стигнахме до сърцето на Париж.
Нашият таксиметров шофьор не знаеше улицата (имаше нужда от пресечка), така че ни пусна да излезем и ни каза да я потърсим. В този момент бяхме невероятно благодарни, че сме в центъра и в безопасност и дори се смеехме, предвид театралността, на която току-що бяхме свидетели. Казах й на френски, че я обичам и тя ми прати една целувка... бяхме на път.
Или така си мислехме.
Вървяхме в центъра през следващия час или нещо повече… сега 2 часа закъснение за вечеря. В този момент се надявахме нашата компания да започне да яде без нас и решихме да хвърлим кърпата и да вземем вечерята сами. Това беше, когато минахме покрай ресторант Tex-Mex Indiana… Бил и аз трябваше да снимаме.
Завихме зад ъгъла и пред нас беше Le Procope в целия му блясък. Влязохме набързо и сервитьорката ни каза, че компанията ни е още там! Споделихме много смях, докато преразказвахме събитията от вечерта. Вечерята беше страхотна и намерихме нови приятели.
Имаше обаче някои научени уроци:
- За да общувате ефективно с аудиторията си, трябва говорят техния език.
- За да общувате ефективно с аудиторията си, трябва също разбират тяхната култура.
- За да стигнете до вашата дестинация, трябва знам точно къде тоест - с възможно най-голяма дефиниция.
- Не се отказвай! Може да ви отнеме повече от един начин да стигнете до там.
Този съвет надхвърля френски и английски или Франция и Индиана. Ето как трябва да гледаме и на маркетинга. За да комуникираме ефективно, трябва да знаем точно къде е нашият пазар и къде искаме да бъдат те, да използваме методи, за да ги придвижим ефективно, които са естествени за тях, и да говорим на техния език – не на нашия. И ако не се свържете по първия начин, може да се наложи да опитате други начини, за да предадете съобщението си.
Ако се чудите ... върнахме се с метрото обратно до хотела. 🙂